Приказки, митове и легенди – те носят атмосферата на някогашната българска земя и по един особен начин тя ни става близка и позната. Корените на нашия народ лежат далеко преди датата, определена за начало на българската държава. Хилядолетия наред тук е царството на една от най-древните и оригинални в културно отношение цивилизация – тракийската. Тя продължава да живее чрез хилядите могили, осеяли земята ни, чрез изящните архитектурни паметници, заключени в тях, чрез крепостите, храмовете, светилищата и прорицалищата, белязани от минало величие и бурна превратност. Тракийската култура провокира любопитството ни чрез съхранената обредност и митологични герои, дали израз на вярата на древните в четирите основни космически стихии: Въздух-Земя-Вода-Огън и на култа към Слънцето и Великата богиня-майка. Така в нашия фолклор и до днес битуват християнизирани езически обреди като кукери и нестинарство, които могат да се наблюдават в техния автентичен вид в Странджа и Родопите.

Тракийската култура ни изненадва и често спира дъха ни с великолепието на спотаените съкровища – Рогозенското, Панагюрското, Вълчитрънското – вече добре познати на света. Най-старото и най-голямото златно съкровище в света е открито във Варненския некропол – на възраст повече от 5000 години, това откритие отпреди времето на Египет, Двуречието, Персия и Индия застави историците изцяло да преосмислят представите си за развитието на човешката цивилизация. Стенописите на Казанлъшката, Свещарската и Александровската гробници са сред шедьоврите на световната живопис.
Сензационни са разкритията за тракийския култов комплекс в архитектурно-историческия резерват Сборяново – над 250 могили, 150 от които отдалечени помежду си точно на 1900 м. и разположени така, че отделните групи са точна огледална проекция на 44 различни съзвездия. Осем от тях се повтарят – едно свидетелство за познания, изпреварили с хилядолетия постиженията на съвременната астрономия.
Друго свидетелство за изключителните художествени и технически възможности на траките е тракийският култов център край Старосел – грандиозен храм-светилище и владетелска резиденция от времето на Одриското царство.
И най-сетне последните разкрития: Свещения град Перперикон в Свещената планина – Родопите (назована така от Херодот). Същият твърди, че в нея се намира прочутото в древността светилище с прорицалище на бог Дионис, равно по своята значимост на светилището на Аполон в Делфи. Огромен тракийски скален град, дворец-светилище с прорицалище, древна крепост, византийски епархийски център, свещена територия... Перперикон представлява всичко това, взето заедно.
Пак според Херодот траките са най-многоброен след индийците народ. Те дават на класическата древност боговете Дионисий, Хефест, Артемида, Кибела...Траки са Орфей и Спартак, траки участват в Троянската война.
Най-старата писменост в света отпреди 6800 години е открита в България близо до гр. Монтана. Древнобългарският календар е признат за най-прецизен от всички световни специалисти в тази област и заедно със седмолъчата розета от Плиска, символизираща седемте познати в древността планети, е ярко доказателство за богатите астрономически познания на древните българи. А “Именника на българските канове” сочи дата на създаване на първата българска държава с 515 години по-рано от сега приетата, което налага нов “прочит” на символиката на скалния релеф край Мадара – единствения в Европа монумент от такава величина.

Едно от богатствата на България са манастирите – ок.160 действащи и недействащи храмове има на територията на страната. Те крият уникални стенописи, дърворезбовани иконостаси, ценни преписи на евангелия, чудотворни икони. Най-ранните монашески обители у нас датират от 4 – 6 век, когато тук се появяват първите скални манастири – Аладжа манастир, Ивановските скални манастири, безбройните скални ниши по Шуменското плато и Поломието. Те служат по-късно за убежище на отшелници-монаси, последователи на учението за божествената енергия – исихазма. Много от манастирите по българските земи са имали трагична съдба – разграбвани, разрушавани, опожарявани, те отново са издигани и са продължавали да бъдат извор на духовност и вяра. Днес повечето от тях са притегателен център както за православните християни, така и за всички ценители на иконописното, дърворезбарското и стенописно изкуство. Почти всички манастири са изградени сред красива и девствена природа, на места непристъпна. Много от тях са построени върху руините на древни светилища и носят атмосферата на святост с хилядолетна история. И всеки има своя легенда, съживена чрез изпълнени с тайнства традиции, чието начало се губи назад във времето.

С великолепна архитектура, стенописи, икони и резбена украса се отличават Бачковски, Роженски, Преображенски и Троянски манастири. А най-величественият архитектурен ансамбъл, съчетал умението на множество възрожденски творци е Рилският манастир, който заедно с Боянската църква, Ивановските скални манастири и Несебърските църкви е в списъка на ЮНЕСКО за обекти със световно културно значение.

Забележителни са останките от трите стари български столици – Плиска, Велики Преслав и Велико Търново. Плиска е най-големият средновековен град, разположен на площ от 24кв.км. Тук е внушителният Крумов дворец с най-масивните основи в света. Монументалните тронни палати и дворци са били канализирани, водоснабдени, с отоплителни инсталации. Най-забележителният архитектурен паметник от това време е Голямата базилика, която със своите 2920кв.м. е била най-голямата християнска църква на Балканите. Тук българите са покръстени в християнската вяра, тук са посрещнати учениците на създателите на славянската писменост братята Кирил и Методий. Възхищение и изумление у всеки буди Кръглата църква в Преслав, белег на разцвета на българската държава в нейния “Златен век”. В онези години България е била фактор, с който са се съобразявали всички европейски владетели, варварски племена и Византия.
Над 20 селища в България са обявени за архитектурно-исторически резервати – Стария Пловдив, Копривщица, Етъра, Боженци, Трявна, Жеравна, Мелник, Созопол,... В тях витае духът на Средновековието и уютът на старите български домове с калдаръмените улички, дървените чардаци и шарени черги. С топлината на камините, покоя и тишината, където човек се връща към корените си.

Това е! Един бегъл преглед на неповторимостта и самобитността на България, на нейната автентична, неподправена красота, в която мит и реалност се сливат. И където всяко кътче нашепва легенди за видими и невидими български тайнства...

Елате с нас на това пътуване във времето!